Вярващите или атеистите са повече в България
На въпроса " Религиозен ли сте " 51.4% (3 млн. души) от далите отговор са декларирали " да ", а два пъти по-малко - 24.7%, са дали отговор " не " . Това демонстрират резултатите от " Преброяване 2021 " на популацията. Останалите 23.9% не са прецизирали набожни ли са или изобщо не са дали отговор. На пръв взор картината е ясна - вярващите в Бог в България явно доминират. На предходното броене през 2011 година обаче те са били повече - 60%, до момента в който обявилите се за нерелигиозни - 22%.
Прочетете още
Според статистиците вярата понижава измежду популацията на страната, само че съгласно социолози, до които " Дневник " се допита в търсене на пояснение за данните, от една страна, са се трансформирали настройките на избрани общности, отказвали в предишното да се самоопределят пред преброителите. А от друга, социологически проучвания демонстрират, че за по-продължителен интервал от 30 години религията става значима за от ден на ден хора, тъй че резултатите би трябвало да се проучват деликатно и в подтекст.
Разликата сред религия в Бог и принадлежност към вероизповедания
Въпросът " Към кое изповедание сте ", задаван от преброителите, дефинира към коя исторически обособена група - християни, мюсюлмани, юдеи и други, се самоопределя, че принадлежи интервюираният. Това не значи безусловно, че той е набожен и има вяра в Бог, разясниха от Националния статистически институт (НСИ), провел преброяването. " Религиозността се обвързва с вярата в нещо и в упражняването на обичаи и традиции, присъщи за дадена вяра ", разясни Магдалена Костова, шеф " Демографска политика и разбори " на Национален статистически институт.
" Може да се каже, че вярата понижава измежду популацията на България ", разяснява статистикът. Като цяло дамите са по-религиозни от мъжете, надлежно 56% и 44% , демонстрира " Преброяване 2021 ".
Сред хората, декларирали принадлежност към християнското изповедание, религиозните са 59.1%, до момента в който измежду тези с мюсюлманско вярващите в Бог са повече - 77.6% ".
Прочетете още
Според статистиците вярата понижава измежду популацията на страната, само че съгласно социолози, до които " Дневник " се допита в търсене на пояснение за данните, от една страна, са се трансформирали настройките на избрани общности, отказвали в предишното да се самоопределят пред преброителите. А от друга, социологически проучвания демонстрират, че за по-продължителен интервал от 30 години религията става значима за от ден на ден хора, тъй че резултатите би трябвало да се проучват деликатно и в подтекст.
Разликата сред религия в Бог и принадлежност към вероизповедания
Въпросът " Към кое изповедание сте ", задаван от преброителите, дефинира към коя исторически обособена група - християни, мюсюлмани, юдеи и други, се самоопределя, че принадлежи интервюираният. Това не значи безусловно, че той е набожен и има вяра в Бог, разясниха от Националния статистически институт (НСИ), провел преброяването. " Религиозността се обвързва с вярата в нещо и в упражняването на обичаи и традиции, присъщи за дадена вяра ", разясни Магдалена Костова, шеф " Демографска политика и разбори " на Национален статистически институт.
" Може да се каже, че вярата понижава измежду популацията на България ", разяснява статистикът. Като цяло дамите са по-религиозни от мъжете, надлежно 56% и 44% , демонстрира " Преброяване 2021 ".
Сред хората, декларирали принадлежност към християнското изповедание, религиозните са 59.1%, до момента в който измежду тези с мюсюлманско вярващите в Бог са повече - 77.6% ".
Източник: trafficnews.bg
КОМЕНТАРИ